Der Mann, der Glück bringt | Човекът, който носи щастие

за български скролни надолу 🙂

Es gibt diese Gesichter in jeder Stadt, die man immer wieder auf der Straße sieht. Diese unbekannten Personen, die man nicht kennt, die aber unentbehrlich zu dieser Stadt gehören und ihr diesen ganz besonderen Geist verleihen. In Lovech, der Stadt, in der ich aufgewachsen bin, ist das der Mann, der Glück bringt. Schon immer in seinen blauen, schlichten Klamotten, schon immer mit einem Regenschirm unter dem Arm und schon immer, immer mit dem herzlichsten Lächeln im Gesicht. Man sagte, wenn er einen grüßt, dann bringt das Glück und der Tag wird gut. Und das tat er. Er grüßte jeden und immer. Als Kinder sagten wir, er sei Begrüßer von Beruf. Und als wir ihn von weitem schon sahen, jagten wir uns gegenseitig so, dass wir möglichst unaufdringlich und bescheiden an ihm vorbeirennen würden, um ihm einen guten Tag zu wünschen. Als Teenager hatte ich mir diese Gewohnheit aufbewahrt und schenkte ihm, jedesmal, wenn ich ihn traf, das herzlichste Lächeln, das ich hatte. Manchmal, wenn ich gesehen habe, dass er in einem Gespräch mit jemandem verwickelt war, bin ich extra langsam an ihm vorbeigegangen, damit ich bloß nicht die Gelegenheit verpasse, ihn zu grüßen. Dieser unbekannte Mensch, von dem man sich nur mythische Geschichten über seine gute Laune und den Regenschirm, seinen ständigen Begleiter, erzählte, hat immer Licht und gute Laune in meine Tage gebracht. Bei den 1-2 Heimfahrten jährlich habe ich ebenfalls nie die Gelegenheit verpasst, ihn auf der Straße anzulächeln, zeigte ihn stolz meinem Freund und erzählte ihm die Geschichte, von dem Mann, der Glück bringt. Eine Geschichte, die genauso zu meiner Stadt gehört als auch zu mir, zu meiner Kindheit und zu meinem Erwachsenwerden. Lieber Glücksbringender Mann, dein Lächeln gehört für immer auf die Lovecher Straßen! ich bin traurig, dass du nicht mehr unter uns bist! Deine freundliche Begrüßung werde ich sehr vermissen!

Във всеки град има тези лица, които са неотлъчна част от живота по главната улица. Тези непознати хора, които предават по магически начин този специфичен дух на града. В Ловеч, градът, в които аз съм израстнала, това е човекът, който носи щастие. Винаги в сините си дрехи, винаги с чадър в ръка и винаги с най-сърдечната усмивка. Казваха, че щом те поздрави, това носи късмет и денят ти ще е хубав. И точно това правеше той. Поздравяваше всеки, винаги:
”Здравейте, душички, и БОГ да е с вас!”
„Здравеите!…Здравейте!…С- олай ви, деца!”
„Здравейте! Живейте във мир!”

Като деца твърдяхме, че той е поздравител по професия. Щом го видехме от далеч, започвахме гонка помежду си, така че съвсем незабележимо да се приближим до него, за да му пожелаем добър ден. По-късно, като тинейджър си запазих този обичай и му подарявах всеки път, когато го срещнех най-голямата и най-сърдечната усмивка, която имах. Понякога нарочно забавях крачка, щом видех че е задълбочен в разговор с някой, за да не изпусна възможността да го поздравя. Този непознат човек, за който се разказваха митични истории за винаги доброто му настроение, за вечния чадър в ръката му, внасяше светлина и добро настроение във всеки ден, в който го срещнех. Сега, когато се прибирам само 1-2 пъти в годината, също не изпусках възможност да му се усмихна широко. Показвах го гордо на моя приятел и му разказвах историята, за човека, който носи късмет. Една история, която е колкото на моя град, толкова и лично моя – на моето детство и на моето порастване. Скъпи късметораздавачо, твоята усмивка винаги ще е част от Ловешките улици! тъжно ми е, че вече не си между нас! Твоят топъл поздрав ще липсва по ловешките улици!

Das Bild ist aus dem facebook-Album von Nena Di | Снимката е от facebook албума на Nena Di

Advertisements
Comments
2 Responses to “Der Mann, der Glück bringt | Човекът, който носи щастие”
  1. julyblitz sagt:

    Муци, този човек все още е сред нас. Може би просто се е уморил малко от раздаването на късмет и щастие и затова се е прибрал при близките си, за да лекува тялото и може би душата си. Но съм сигурна, че има сили за много усмивки. Може би трябва да промениш само финала на чудесния текст, който си написала – прегръщам те и ти пращам усмивка с късмет! мам

    • roblitz sagt:

      Наистина ли? Аз чух от няколко различни места, че го няма вече… Веднага го променям 🙂
      Много благодаря за усмивката и късмета, връщам обратно двойна доза!

Kommentar verfassen

Trage deine Daten unten ein oder klicke ein Icon um dich einzuloggen:

WordPress.com-Logo

Du kommentierst mit Deinem WordPress.com-Konto. Abmelden / Ändern )

Twitter-Bild

Du kommentierst mit Deinem Twitter-Konto. Abmelden / Ändern )

Facebook-Foto

Du kommentierst mit Deinem Facebook-Konto. Abmelden / Ändern )

Google+ Foto

Du kommentierst mit Deinem Google+-Konto. Abmelden / Ändern )

Verbinde mit %s