за български скролни надолу

Anfang des Frühlings war es als mir eine liebe Freundin frisch gesäte Tomätchen mitgebracht hat. Die Hälfte davon habe ich einer anderen Freundin weiter verschenkt, vier Stück habe ich behalten und zu hause umgetopft. Beide Freundinnen haben den ganzen Sommer lang von frischen Tomaten vom eigenen Balkon erzählt. Meine sind zwar ohne Bremsen in die Höhe geschossen, aber eben ohne Blüten. Irgendwann im Herbst haben meine Freundinnen die Tomatenpflanzen entsorgt, weil sie genug davon hatten. Ich im Gegenteil dazu hatte keine einzige Blüte geschweige denn Frucht daran. Nun ja, kurz vor Weihnachten gab es dann für mich die erste vorweihnachtliche Überraschung – ganze vier kleine Tomaten sind gewachsen und trotz wenig Sonne und Wärme schön rot geworden. Wer hätte es gedacht, ich habe mit wenig Erfahrung aber viel Liebe mein erstes Gemüse selbst gezüchtet. Oder waren Tomaten eigentlich Obst?!
Warum ich so etwas mache – weil ich mir vor knapp einem Jahr 28 Ziele gesteckt habe. Aus besonderem Anlass

Беше началото на пролетта, когато моя мила приятелка ми подару тъкмо посадени доматки. Пoловината запазих, другата половина подарих на друга приятелка. И двете приятелки цяло лято берат пресни доматки от балкона. А моите никакви ги няма. Растат на височина, ама няма цвят, няма плод. По някое време през есента моите приятелки приключиха реколтата и изхвърлиха разстенията. Моите пък станаха два метра, ама няма цвят, няма плод. И когато никак вече не очаквах се появи предколедната изненада – цели четири доматчета, които въпреки студа и малкото слънце си почервеняха най-симпатично. Кой би очаквал, че с никакви познания, но много любов ще успея от първия път да си отгледам собствени зеленчуци. Хмм, или доматите май бяха плод?!
Ако се питаш, защо се занимавам с такива неща. Ами преди почти година си намислих 28 цели и ги отработвам с любов. По специален случай.

За български скролни надолу

Mein Job, meine Ausbildung, mein Partner, meine Familie, meine Freunde, mein Internetanschluss, meine Buchsammlung – all das sind Privilegien, die mich dahin gebracht haben, wo ich jetzt bin. Privilegien, die Tausende Menschen nicht haben. Und der einzige Weg, mich dafür zu bedanken ist, das Beste daraus zu machen. Nicht für mich, sondern für alle, die diese Privilegien nicht haben, und für alle und alles, das es bewirkt hat, dass ich das bin, was ich bin.
Es gibt Tausende Menschen in unpriviligierten Situationen und Lebensumständen, die alles geben würden, um an meinem Platz oder an deinem Platz zu sein. Wir dürfen es nicht vergeuden, wir müssen das Beste daraus machen!!! Frohe und erfüllende Tage uns allen!

Моята работа, моето образование, моят партньор, моето семейство, моите приятели, моята интернет връзка, моята библиотека – всичко това са привилегии, които са ме довели до това, което съм днес. Привилегии, които хиляди хора нямат. Единственият ми понятен начин да се отблагодаря за това е като ги използвам възможно най-пълноценно. Не заради мен, а заради всички, които нямат такива привилегии и за всички и всичко, които са ме съпътствали и осъществили да съм това, което съм днес. Има толкова много хора в невъзможни ситуации и с никакви възможности да променят това. Хора, които биха дали всичко, за да са на моето и на твоето място! За тях трябва да използваме пълноценно всичко, което получаваме и да дадем най-доброто от себе си!!! Смирени и вдъхновяващи дни на всички ни!

за български скролни надолу

Wunsch Nummer 27. lautete „An einem zeitlosen Sommertag Himbeeren von den Fingerkuppen essen (wie die kleine Amelie)“.
Hier gibt es nicht wirklich viel zu sagen. Ich habe buchstäblich einen der letzten (und insgesamt wenigen SommerSonnentage) für diesen Wunsch genutzt. Der Genuss war viel größer als erwartet, da ich diese Aufgabe gemeinsam mit einer Freundin erfüllt habe… und außerdem waren das frische Himbeere aus ihrem Garten. Was braucht die Seele mehr

Желание номер 27 беше „В един приказен, бевременен, летен ден да ям малинки от върховете на пръстите (като малката Amelie).“
Тук няма какво много да разказвам. За тази задача използвах един от последните (и като цяло един от малкото слънчеви) дни на лятото. Удоволствието беше по-голямо от очакваното, защото си споделих тази задача с една приятелка… освен това малинките бяха прясно набрани от нейната градинка. Какво и трябва повече на душата

за български скролни надолу

Es gibt diese Gesichter in jeder Stadt, die man immer wieder auf der Straße sieht. Diese unbekannten Personen, die man nicht kennt, die aber unentbehrlich zu dieser Stadt gehören und ihr diesen ganz besonderen Geist verleihen. In Lovech, der Stadt, in der ich aufgewachsen bin, ist das der Mann, der Glück bringt. Schon immer in seinen blauen, schlichten Klamotten, schon immer mit einem Regenschirm unter dem Arm und schon immer, immer mit dem herzlichsten Lächeln im Gesicht. Man sagte, wenn er einen grüßt, dann bringt das Glück und der Tag wird gut. Und das tat er. Er grüßte jeden und immer. Als Kinder sagten wir, er sei Begrüßer von Beruf. Und als wir ihn von weitem schon sahen, jagten wir uns gegenseitig so, dass wir möglichst unaufdringlich und bescheiden an ihm vorbeirennen würden, um ihm einen guten Tag zu wünschen. Als Teenager hatte ich mir diese Gewohnheit aufbewahrt und schenkte ihm, jedesmal, wenn ich ihn traf, das herzlichste Lächeln, das ich hatte. Manchmal, wenn ich gesehen habe, dass er in einem Gespräch mit jemandem verwickelt war, bin ich extra langsam an ihm vorbeigegangen, damit ich bloß nicht die Gelegenheit verpasse, ihn zu grüßen. Dieser unbekannte Mensch, von dem man sich nur mythische Geschichten über seine gute Laune und den Regenschirm, seinen ständigen Begleiter, erzählte, hat immer Licht und gute Laune in meine Tage gebracht. Bei den 1-2 Heimfahrten jährlich habe ich ebenfalls nie die Gelegenheit verpasst, ihn auf der Straße anzulächeln, zeigte ihn stolz meinem Freund und erzählte ihm die Geschichte, von dem Mann, der Glück bringt. Eine Geschichte, die genauso zu meiner Stadt gehört als auch zu mir, zu meiner Kindheit und zu meinem Erwachsenwerden. Lieber Glücksbringender Mann, dein Lächeln gehört für immer auf die Lovecher Straßen! ich bin traurig, dass du nicht mehr unter uns bist! Deine freundliche Begrüßung werde ich sehr vermissen!

Във всеки град има тези лица, които са неотлъчна част от живота по главната улица. Тези непознати хора, които предават по магически начин този специфичен дух на града. В Ловеч, градът, в които аз съм израстнала, това е човекът, който носи щастие. Винаги в сините си дрехи, винаги с чадър в ръка и винаги с най-сърдечната усмивка. Казваха, че щом те поздрави, това носи късмет и денят ти ще е хубав. И точно това правеше той. Поздравяваше всеки, винаги:
”Здравейте, душички, и БОГ да е с вас!”
„Здравеите!…Здравейте!…С- олай ви, деца!”
„Здравейте! Живейте във мир!”

Като деца твърдяхме, че той е поздравител по професия. Щом го видехме от далеч, започвахме гонка помежду си, така че съвсем незабележимо да се приближим до него, за да му пожелаем добър ден. По-късно, като тинейджър си запазих този обичай и му подарявах всеки път, когато го срещнех най-голямата и най-сърдечната усмивка, която имах. Понякога нарочно забавях крачка, щом видех че е задълбочен в разговор с някой, за да не изпусна възможността да го поздравя. Този непознат човек, за който се разказваха митични истории за винаги доброто му настроение, за вечния чадър в ръката му, внасяше светлина и добро настроение във всеки ден, в който го срещнех. Сега, когато се прибирам само 1-2 пъти в годината, също не изпусках възможност да му се усмихна широко. Показвах го гордо на моя приятел и му разказвах историята, за човека, който носи късмет. Една история, която е колкото на моя град, толкова и лично моя – на моето детство и на моето порастване. Скъпи късметораздавачо, твоята усмивка винаги ще е част от Ловешките улици! тъжно ми е, че вече не си между нас! Твоят топъл поздрав ще липсва по ловешките улици!

Das Bild ist aus dem facebook-Album von Nena Di | Снимката е от facebook албума на Nena Di

Entdeckt beim TheMigrantBookClub (formerly known as HowToMarryABulgarian). Vielen Dank für diese kleine Inspiration, Petya!